в Бърдарски геран
в София
Тази година ми се събраха два благослова от новоръкоположени свещеници. След „сушата” от предишни години, това си е направо „благодатен дъжд”. Първият беше на 6 май 2007 г. в Бърдарски геран на първата литургия в родната енория на отец Стефан Калапиш (този вляво). За него писах в юнския брой на АБАГАР, където можете да намерите статията.
А днес бях на подобно събитие в софийската енория, където първата литургия на отец Пламен Гечев (вдясно) беше голям празник за енорията, която също като родната ми, от 60 години не беше преживявала подобно нещо.
И двамата свещеници бяха доста развълнувани, което е повече от нормално, но най-интересно ми беше днес, когато училият дълги години и длъжен да се върне отново в Швейцария отец Пламен в края, когато изреждаше благодарности към всички, които бяха до него по пътя му до тук, се разплака, когато благодари на РОДИНАТА си.
Това потресе цялата аудитория и беше нещо различно, нещо неочаквано, непонятен взрив в спокойното море на рутината от благодарности „на мама и татко, на близките ми и т.н.”…
Защо осъзнаваме стойността на нещо, само когато то е вече безвъзвратно далече...
Няма коментари:
Публикуване на коментар