Отдавна не съм писала в блога си, но работата по августовския брой на АБАГАР беше доста в последните дни. Сега вече броят излезе от печат, пълен с грешки, допуснати и от нас, и от предпечата, и от печатницата, като че ли да ни напомни, че предсрочното изпълнение на задачите не винаги е най-качественото.
Там публикувах анализ на досегашната дейност на Дружеството на банатските българи в България. Ще го сложа и тук, защото ми се иска всички добре да се запознаят с фактите и да осмислят изводите, за да можем заедно да продължим напред без да повтаряме чужди грешки. Ще ни стигат и нашите собствени...
Ето и линк към статията във вестника, там има и снимки http://www.abagar1.com/content.php?RID=5&AID=323
Там публикувах анализ на досегашната дейност на Дружеството на банатските българи в България. Ще го сложа и тук, защото ми се иска всички добре да се запознаят с фактите и да осмислят изводите, за да можем заедно да продължим напред без да повтаряме чужди грешки. Ще ни стигат и нашите собствени...
Ето и линк към статията във вестника, там има и снимки http://www.abagar1.com/content.php?RID=5&AID=323
Дружеството на банатските българи в България –
пътят до тук
Какво се случва, когато се обърка посоката, можем да видим в една малка общност, която също е храм на Божието присъствие, продължавайки темата за обединението и Единението, подхваната с предходния ни обект - католическото училище „Св. Андрей” в Пловдив. Банатските българи в България като част от голямото семейство на католиците, са показателен пример за всички общи процеси, които текат както в малката по численост, но не и по качество група, така и в цялата католическа общност в България.
Преди да започнем някаква дейност с възстановеното Дружество на банатските българи в България, трябва най-напред да погледнем назад и да видим какво са направили тези преди нас. Поучавайки се от постиженията им, да се опитаме да избегнем, доколкото е възможно, повторението на грешките им.
За банатските българи, живели до 50-те години на XX век в обособени села, не е било нужно да се обединяват по някакъв друг принцип, освен познатият им от векове. Те били затворени общности, обединени единствено около църквата, а храмът и училището били първите неща, които построявали на новото място при завръщането си в България. Нямало смесени бракове, лесно се справяли с поддържането на изолацията си от околните, която била естествен гарант за предаване на традицията на поколенията. Празниците били общи, селата общували активно, идилията на своето си пространство била красива и като че ли ненарушима, но идват промените в социално-политическите условия и всичко започва да се руши, полека и не изведнъж, но процесът е тръгнал и сега вече сме на крайната фаза.
Започват да се разселват по градовете и да се претопяват сред масата други, защото вече няма какво да ги държи заедно. Църквата се явява забранено място и не може да играе обединителна роля, а и за свързаните само с традицията банатски българи, освобождаването от веригите на енорията и принципа „какво ще кажат хората, ако не ходя на църква”, като че ли ги освобождава от каквото и да било задължение. Благоприличието се размива в големия град и вече не сме длъжни да се показваме, защото чудесно можем да се скрием в анонимността и голямата си заетост със служебни задължения. Единственото нещо, което ги свързва все още, е землячеството – спомена за родното село, общи познати, събития и празници в селата...
Основаването
И тогава се появява един човек, който вижда, че загиването е неизбежно, и използвайки политическото си влияние, решава да предприеме с помощта на още няколко човека, сдружаването на основата на банатския български произход, тотално измествайки центъра колкото може по-далеч от Църквата и превръщайки историята и произхода в център на себеопределянето. През 1966 г. Михаил Шипков от Асеново, живеещ в София, създава първото Дружество на банатските българи в България. Остава негов председател до смъртта си през 1996 г. Богатият архив на този човек се намира в Народната библиотека като фонд № 881 и е достъпен за всички, които се интересуват. От дружеството не са останали много документи, защото вероятно са били предавани на следващите, а до нас сега е стигнал само един списък със 140 имена на банатски българи в София с адреси и телефони за връзка.
Няколко са основните линии, които се забелязват в дейността на това първо дружество. Главният двигател е бил Михаил Шипков и край него са се завихряли и останалите, но след смъртта му, няколко години работата върви по инерция, докато не спира окончателно. Дружеството е учредено на 24 март 1966 г. в София като „патриотична организация”, обединяваща банатските българи и техните потомци, живеещи в София. Като цел на дейността е посочено, че ще поддържа тесни връзки със селата и земляческите групи в другите градове, за да се запази традиционния бит и култура и банатското българско самосъзнание. Като цяло тук е първата слабост на организацията – тя се ражда като „софийска” и това я преследва до мига на окончателния й разпад през 1998 г. Концентрирането и обособяването в столицата, изолирайки всички други, оставени да се сдружават сами, скъсва окончателно връзките, защото поражда вражди и съперничество. Узурпирането от софийското дружество на името „Дружество на банатските българи в България”, което със своята неустановеност се мярка из разни документи със или без „в България”, поражда още повече неприязън сред другите, останали по селата, защото ги изключва.
Опитът показа, че софийската организация не може сама да направи никакъв общ празник, защото не разполага с ресурсите, които има общността в селата. Всички ансамбли, които идват да им пеят и танцуват, са от селата. Силата на младостта идва от там, защото софиянци са лишени от потомците си, които вече не се интересуват от заниманията и въжделенията на старите. Столичани могат само да се срещат в ресторант „Харков”, където работил един от банатчаните, и там да обменят новини и да се виждат помежду си. Сбирките остават на ниво ресторанти, а върхът е голямата среща, проведена в ресторанта в ЦУМ на 10 март 1084 г., когато се събират над 300 човека банатски българи в София. Отново им пеят и свирят дошлите специално за случая банатски българи от Бърдарски геран…
Като историк, дългогодишният председател е знаел, че трябва да се популяризира широко всичко свързано с банатските българи и успява да го направи благодарение на работата си в Комитета за българите в чужбина, с помощта на редица институции като Министерството на образованието и науката, Националния исторически музей, Министерство на културата и т.н. По негово време се провеждат няколко важни чествания, в чиято организация участва активно – 250 години от основаването на училището в Стар Бешенов, 300 години от Чипровското въстание, организират срещи със студенти от Банат, учещи в България, „Вечер на банатските българи”, проведена в Столична библиотека, постоянно се популяризират срещи с гостуващи банатски българи от Румъния… Тази дейност почти не е останала в паметта на оцелелите досега членове на „софийското” дружество, пази се все още само сред малцината живи активисти, работещи около Шипков.
Дружеството постоянно е изпитвало „глад” за членове на ръководството. Това виждаме в записките на Шипков, като една от първите задачи е попълване на ръководството на софийското дружество. Планирал е създаване на подобни дружества и в другите градове и накрая да се създаде дружествен съвет, а към всяко дружество да има хорови и танцови състави, да се организират фестивали, търси спонсори за подобна дейност. Всичко това остава в рамките на плановете, без да се стигне до осъществяване.
Сили в дейността на дружеството дава притока на студенти от Банат. Покрай тях кипи трескава дейност – срещи, интервюта, песни, танци, оказват им помощ във всяко едно отношение. Същото раздвижване се забелязва и при организацията на летуване в България на българчета от Банат. Всичките им деца и младежи са дошли отвън, няма дейност с принадлежащите деца към самата „софийска” общност, което е предопределило загиването й като активна такава. Беглите опити за детско участие са документирани на корицата на първия брой на ФАЛМИС по повод поредното събитие с банатско участие в Столична библиотека – момиченце в народна носия, сплетено на плитчици, наречени „бикуле”, както са се плели бабите ни в Банат. Като цяло с дейност не са били ангажирани младите. Те се оправдават главно със „заетостта си”, а дружеството остава за дълго в ръцете на „старите”…
Църквата като място за единение остава със символичното си значение. Дори и уж вярващи, част от банатските българи избягват да посещават храма. Ходят в църквата само, за да се видят с другите. Всеки е виждал запомнящата се картина как понякога до 10 човека стоят отвън и чакат да свърши литургията, за да излезнат тези вътре и да се съберат в близкото заведение да се почерпят, да обменят новини и да си поговорят на диалект. Стъпила главно на историята и земляческите срещи, общността е загубила единственото, което я е крепило през годините на преселение и живот в Банат – вярата и Църквата. Може да се приеме, че подобна насока е била съзнателно търсена, като се отчете партийната ангажираност на председателя на Дружеството и връзките му.
Инерцията и спирането
След смъртта на Михаил Шипков през 1996 г. дружеството се движи по инерция известно време. Председател става дългогодишния секретар Иван Топчев, който е родом от Бърдарски геран. Срещат се предимно в салон на Агенцията за българите в чужбина, все още има някаква работа със студентите от Банат, но се усеща как всичко започва да замира.
Тъкмо в това време на преход през 1998 г. се появява в Бърдарски геран първото печатно издание на банатските българи в България „Фалмис-Uvec falim” (Идва от католическия поздрав “Laudetur Jesus Christus!” – „Хвален да бъде Исус Христос!”, като Falmis идва от съкращение на този поздрав. Отговорът „Laudetur semper!” – “Винаги да бъде хвален!” за банатските българи звучи като „Uvec falim!” – “Увекь фалим!”). И то тръгва от читалището, старата позната територия на обществена дейност. Всичко започва уж случайно, но всъщност налице са всички необходими фактори и то просто се случва. Избраното име е свързано с Църквата, но в съзнанието ни тогава то не функционираше по този начин, а беше символ на миналото, на връзката с другите, с предците ни, беше поздрав, които да е като кодова дума, която да отваря сърцата на всички банатски българи. Помнеше се някак подсъзнателно и излезе изпод пластовете, за да оглави един процес, който закономерно трябваше да заведе отново стадото в кошарата, от която то беше изкарано.
Когато списвахме бюлетина все още не бяхме осъзнали, че формата, която използват банатските българи е много центростремителна към тях самите – „ние хвалим”, а не „да бъде хвален”. Тази насоченост към себе си е може би основното объркване, което ни съпътства през целия ни път във времето, защото не ние сме центъра, а Исус трябва да бъде центъра на нашия живот и онова, към което да се стремим.
Бюлетинът технически се роди с помощта на софийското дружество. Димитър Мирчев, родом от Бърдарски геран и работещ във в. „Демокрация” урежда първият брой да бъде страниран в редакцията на „Демокрация”, което е и отбелязано на първата книжка. Всъщност той лично странира целия брой и съпътства бюлетина до излизането му от печат в една софийска печатница. След като прави предпечата и на втория брой ни оставя да се оправяме сами. Тогава работата се прехвърля изцяло в Бърдарски геран.
През 1998 г. бюлетинът набира сили и желанието за реално участие на ниво Дружество избликва от Бърдарски геран. Предизвиква се инициатива за събиране на банатските българи и избиране на нов управителен съвет на вегетиращото дружество и след излизане от тесните му „софийски” рамки в него да намерят място всички банатски българи в България. За целта се организира концерт в София и един автобус със самодейци от Бърдарски геран идва да участва в изборите и да припомни фолклора на отдавна преселените в столицата. На проведеното събрание на 24 октомври 1998 г. се издигат две кандидатури за председателското място – софиянци предлагат Димитър Мирчев, а бърдарчани - Светлана Караджова. След ожесточена битка между двамата кандидати за председател е избран Мирчев, поради факта, че „старите” от предишното ръководство се страхуват от нахлуването на младите и от „преминаването на властта” в Бърдарски геран. Тази стъпка им изиграва лош номер, защото от този момент дружеството е мъртвородено. С оттеглянето на младите, софиянци се обричат на капсулиране и умиране. Срещат се няколко пъти на заседания в Агенцията за българите в чужбина и постепенно всякаква дейност спира. Постепенно умират най-дейните от предишните членове и всичко потъва в очакване на нещо ново….
От комунистическото начало „властта” преминава към силните на деня – избрани са на главните места хора, свързани със „синята идея” като гарант, че ще продължи развитието. Обаче, това отново не е правилния път. Да си смениш цвета, не означава, че си сменил нещо вътре в себе си.
Началото на обръщането
Идеята, залегнала във „ФАЛМИС” беше всички банатски българи да са едно, да работят заедно за общността и границите между живеещите на различни места да не съществуват. Другата линия беше да се търсят връзките с останалите католици в България, с които ни свързват далечни родствени връзки отпреди преселението. Празникът по случай първият брой на бюлетина бе нарочно избран да е на 25 януари, Обръщането на апостол Павел, но до истинската промяна на курса се стигна едва след принудителното спиране на издаването от есента на 1999 г. През 2002 г. в Бърдарски геран се основава сдружение, носещо името на бюлетина и имащо главно за цел да продължи издаването му. Междувременно бавното обръщане към Църквата вече бе започнало – поне за част от екипа, което определя и пътя нататък. И тогава на помощ ни идва свещеник Петър Кьосов, който по молба на новосформираното сдружение „Фалмис” създава знака, който стои в „главата” на възобновения бюлетин. Семантиката му е описана в уводната статия на брой 1 за 2002 г. (или тук в блога http://karadzhova.blogspot.com/2007/06/blog-post_186.html )
Изданието спира за пореден път през 2003 г., а идеята за възраждане на Дружеството на банатските българи в България отново се появява на бял свят през 2007 г. На 26 май 2007 г. по време на честванията на 120-годишнината от основаването на Бърдарски геран се извършва избора на новия управителен съвет, в който влизат петима 30-годишни, като четирима от тях са родом от Бърдарски геран и един от Стар Бешенов (Румъния), а живеят на различни места из България. За председател е избрана, този път с активната подкрепа на разкайващите се за грешката си софиянци, главната редакторка на „ФАЛМИС”.
Преди да започнем някаква дейност с възстановеното Дружество на банатските българи в България, трябва най-напред да погледнем назад и да видим какво са направили тези преди нас. Поучавайки се от постиженията им, да се опитаме да избегнем, доколкото е възможно, повторението на грешките им.
За банатските българи, живели до 50-те години на XX век в обособени села, не е било нужно да се обединяват по някакъв друг принцип, освен познатият им от векове. Те били затворени общности, обединени единствено около църквата, а храмът и училището били първите неща, които построявали на новото място при завръщането си в България. Нямало смесени бракове, лесно се справяли с поддържането на изолацията си от околните, която била естествен гарант за предаване на традицията на поколенията. Празниците били общи, селата общували активно, идилията на своето си пространство била красива и като че ли ненарушима, но идват промените в социално-политическите условия и всичко започва да се руши, полека и не изведнъж, но процесът е тръгнал и сега вече сме на крайната фаза.
Започват да се разселват по градовете и да се претопяват сред масата други, защото вече няма какво да ги държи заедно. Църквата се явява забранено място и не може да играе обединителна роля, а и за свързаните само с традицията банатски българи, освобождаването от веригите на енорията и принципа „какво ще кажат хората, ако не ходя на църква”, като че ли ги освобождава от каквото и да било задължение. Благоприличието се размива в големия град и вече не сме длъжни да се показваме, защото чудесно можем да се скрием в анонимността и голямата си заетост със служебни задължения. Единственото нещо, което ги свързва все още, е землячеството – спомена за родното село, общи познати, събития и празници в селата...
Основаването
И тогава се появява един човек, който вижда, че загиването е неизбежно, и използвайки политическото си влияние, решава да предприеме с помощта на още няколко човека, сдружаването на основата на банатския български произход, тотално измествайки центъра колкото може по-далеч от Църквата и превръщайки историята и произхода в център на себеопределянето. През 1966 г. Михаил Шипков от Асеново, живеещ в София, създава първото Дружество на банатските българи в България. Остава негов председател до смъртта си през 1996 г. Богатият архив на този човек се намира в Народната библиотека като фонд № 881 и е достъпен за всички, които се интересуват. От дружеството не са останали много документи, защото вероятно са били предавани на следващите, а до нас сега е стигнал само един списък със 140 имена на банатски българи в София с адреси и телефони за връзка.
Няколко са основните линии, които се забелязват в дейността на това първо дружество. Главният двигател е бил Михаил Шипков и край него са се завихряли и останалите, но след смъртта му, няколко години работата върви по инерция, докато не спира окончателно. Дружеството е учредено на 24 март 1966 г. в София като „патриотична организация”, обединяваща банатските българи и техните потомци, живеещи в София. Като цел на дейността е посочено, че ще поддържа тесни връзки със селата и земляческите групи в другите градове, за да се запази традиционния бит и култура и банатското българско самосъзнание. Като цяло тук е първата слабост на организацията – тя се ражда като „софийска” и това я преследва до мига на окончателния й разпад през 1998 г. Концентрирането и обособяването в столицата, изолирайки всички други, оставени да се сдружават сами, скъсва окончателно връзките, защото поражда вражди и съперничество. Узурпирането от софийското дружество на името „Дружество на банатските българи в България”, което със своята неустановеност се мярка из разни документи със или без „в България”, поражда още повече неприязън сред другите, останали по селата, защото ги изключва.
Опитът показа, че софийската организация не може сама да направи никакъв общ празник, защото не разполага с ресурсите, които има общността в селата. Всички ансамбли, които идват да им пеят и танцуват, са от селата. Силата на младостта идва от там, защото софиянци са лишени от потомците си, които вече не се интересуват от заниманията и въжделенията на старите. Столичани могат само да се срещат в ресторант „Харков”, където работил един от банатчаните, и там да обменят новини и да се виждат помежду си. Сбирките остават на ниво ресторанти, а върхът е голямата среща, проведена в ресторанта в ЦУМ на 10 март 1084 г., когато се събират над 300 човека банатски българи в София. Отново им пеят и свирят дошлите специално за случая банатски българи от Бърдарски геран…
Като историк, дългогодишният председател е знаел, че трябва да се популяризира широко всичко свързано с банатските българи и успява да го направи благодарение на работата си в Комитета за българите в чужбина, с помощта на редица институции като Министерството на образованието и науката, Националния исторически музей, Министерство на културата и т.н. По негово време се провеждат няколко важни чествания, в чиято организация участва активно – 250 години от основаването на училището в Стар Бешенов, 300 години от Чипровското въстание, организират срещи със студенти от Банат, учещи в България, „Вечер на банатските българи”, проведена в Столична библиотека, постоянно се популяризират срещи с гостуващи банатски българи от Румъния… Тази дейност почти не е останала в паметта на оцелелите досега членове на „софийското” дружество, пази се все още само сред малцината живи активисти, работещи около Шипков.
Дружеството постоянно е изпитвало „глад” за членове на ръководството. Това виждаме в записките на Шипков, като една от първите задачи е попълване на ръководството на софийското дружество. Планирал е създаване на подобни дружества и в другите градове и накрая да се създаде дружествен съвет, а към всяко дружество да има хорови и танцови състави, да се организират фестивали, търси спонсори за подобна дейност. Всичко това остава в рамките на плановете, без да се стигне до осъществяване.
Сили в дейността на дружеството дава притока на студенти от Банат. Покрай тях кипи трескава дейност – срещи, интервюта, песни, танци, оказват им помощ във всяко едно отношение. Същото раздвижване се забелязва и при организацията на летуване в България на българчета от Банат. Всичките им деца и младежи са дошли отвън, няма дейност с принадлежащите деца към самата „софийска” общност, което е предопределило загиването й като активна такава. Беглите опити за детско участие са документирани на корицата на първия брой на ФАЛМИС по повод поредното събитие с банатско участие в Столична библиотека – момиченце в народна носия, сплетено на плитчици, наречени „бикуле”, както са се плели бабите ни в Банат. Като цяло с дейност не са били ангажирани младите. Те се оправдават главно със „заетостта си”, а дружеството остава за дълго в ръцете на „старите”…
Църквата като място за единение остава със символичното си значение. Дори и уж вярващи, част от банатските българи избягват да посещават храма. Ходят в църквата само, за да се видят с другите. Всеки е виждал запомнящата се картина как понякога до 10 човека стоят отвън и чакат да свърши литургията, за да излезнат тези вътре и да се съберат в близкото заведение да се почерпят, да обменят новини и да си поговорят на диалект. Стъпила главно на историята и земляческите срещи, общността е загубила единственото, което я е крепило през годините на преселение и живот в Банат – вярата и Църквата. Може да се приеме, че подобна насока е била съзнателно търсена, като се отчете партийната ангажираност на председателя на Дружеството и връзките му.
Инерцията и спирането
След смъртта на Михаил Шипков през 1996 г. дружеството се движи по инерция известно време. Председател става дългогодишния секретар Иван Топчев, който е родом от Бърдарски геран. Срещат се предимно в салон на Агенцията за българите в чужбина, все още има някаква работа със студентите от Банат, но се усеща как всичко започва да замира.
Тъкмо в това време на преход през 1998 г. се появява в Бърдарски геран първото печатно издание на банатските българи в България „Фалмис-Uvec falim” (Идва от католическия поздрав “Laudetur Jesus Christus!” – „Хвален да бъде Исус Христос!”, като Falmis идва от съкращение на този поздрав. Отговорът „Laudetur semper!” – “Винаги да бъде хвален!” за банатските българи звучи като „Uvec falim!” – “Увекь фалим!”). И то тръгва от читалището, старата позната територия на обществена дейност. Всичко започва уж случайно, но всъщност налице са всички необходими фактори и то просто се случва. Избраното име е свързано с Църквата, но в съзнанието ни тогава то не функционираше по този начин, а беше символ на миналото, на връзката с другите, с предците ни, беше поздрав, които да е като кодова дума, която да отваря сърцата на всички банатски българи. Помнеше се някак подсъзнателно и излезе изпод пластовете, за да оглави един процес, който закономерно трябваше да заведе отново стадото в кошарата, от която то беше изкарано.
Когато списвахме бюлетина все още не бяхме осъзнали, че формата, която използват банатските българи е много центростремителна към тях самите – „ние хвалим”, а не „да бъде хвален”. Тази насоченост към себе си е може би основното объркване, което ни съпътства през целия ни път във времето, защото не ние сме центъра, а Исус трябва да бъде центъра на нашия живот и онова, към което да се стремим.
Бюлетинът технически се роди с помощта на софийското дружество. Димитър Мирчев, родом от Бърдарски геран и работещ във в. „Демокрация” урежда първият брой да бъде страниран в редакцията на „Демокрация”, което е и отбелязано на първата книжка. Всъщност той лично странира целия брой и съпътства бюлетина до излизането му от печат в една софийска печатница. След като прави предпечата и на втория брой ни оставя да се оправяме сами. Тогава работата се прехвърля изцяло в Бърдарски геран.
През 1998 г. бюлетинът набира сили и желанието за реално участие на ниво Дружество избликва от Бърдарски геран. Предизвиква се инициатива за събиране на банатските българи и избиране на нов управителен съвет на вегетиращото дружество и след излизане от тесните му „софийски” рамки в него да намерят място всички банатски българи в България. За целта се организира концерт в София и един автобус със самодейци от Бърдарски геран идва да участва в изборите и да припомни фолклора на отдавна преселените в столицата. На проведеното събрание на 24 октомври 1998 г. се издигат две кандидатури за председателското място – софиянци предлагат Димитър Мирчев, а бърдарчани - Светлана Караджова. След ожесточена битка между двамата кандидати за председател е избран Мирчев, поради факта, че „старите” от предишното ръководство се страхуват от нахлуването на младите и от „преминаването на властта” в Бърдарски геран. Тази стъпка им изиграва лош номер, защото от този момент дружеството е мъртвородено. С оттеглянето на младите, софиянци се обричат на капсулиране и умиране. Срещат се няколко пъти на заседания в Агенцията за българите в чужбина и постепенно всякаква дейност спира. Постепенно умират най-дейните от предишните членове и всичко потъва в очакване на нещо ново….
От комунистическото начало „властта” преминава към силните на деня – избрани са на главните места хора, свързани със „синята идея” като гарант, че ще продължи развитието. Обаче, това отново не е правилния път. Да си смениш цвета, не означава, че си сменил нещо вътре в себе си.
Началото на обръщането
Идеята, залегнала във „ФАЛМИС” беше всички банатски българи да са едно, да работят заедно за общността и границите между живеещите на различни места да не съществуват. Другата линия беше да се търсят връзките с останалите католици в България, с които ни свързват далечни родствени връзки отпреди преселението. Празникът по случай първият брой на бюлетина бе нарочно избран да е на 25 януари, Обръщането на апостол Павел, но до истинската промяна на курса се стигна едва след принудителното спиране на издаването от есента на 1999 г. През 2002 г. в Бърдарски геран се основава сдружение, носещо името на бюлетина и имащо главно за цел да продължи издаването му. Междувременно бавното обръщане към Църквата вече бе започнало – поне за част от екипа, което определя и пътя нататък. И тогава на помощ ни идва свещеник Петър Кьосов, който по молба на новосформираното сдружение „Фалмис” създава знака, който стои в „главата” на възобновения бюлетин. Семантиката му е описана в уводната статия на брой 1 за 2002 г. (или тук в блога http://karadzhova.blogspot.com/2007/06/blog-post_186.html )
Изданието спира за пореден път през 2003 г., а идеята за възраждане на Дружеството на банатските българи в България отново се появява на бял свят през 2007 г. На 26 май 2007 г. по време на честванията на 120-годишнината от основаването на Бърдарски геран се извършва избора на новия управителен съвет, в който влизат петима 30-годишни, като четирима от тях са родом от Бърдарски геран и един от Стар Бешенов (Румъния), а живеят на различни места из България. За председател е избрана, този път с активната подкрепа на разкайващите се за грешката си софиянци, главната редакторка на „ФАЛМИС”.
Основната идея на новото ръководство е, че няма значение къде живееш, щом искаш и можеш да работиш за общността. Виртуалния свят на интернет позволява всички банатски българи по света да бъдат едно цяло във всеки миг, нужно е само да имаш сърце и то да е пълно с искрена любов към другия.Финансовата подкрепа по регистрацията на възобновеното дружество поема католическия вестник АБАГАР в лицето на архим. проф. Георги Елдъров, който застана твърдо зад идеята за обединение на банатските българи. А софийската католическа енория „Свети Йосиф” обеща да даде една от залите в новия си комплекс на разположение за сбирки и заседания. Полека-лека завръщането към Църквата набира скорост. Процесът е труден и много са капаните по пътя, но важното е, че когато се заемем всички заедно с осъществяването на една цел и забравим за враждите и егоизма си, следвайки Истината, тогава и успехите няма да закъснеят. Дружеството на банатските българи в България може да е първия опит да бъдем всички Едно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар