Поезията на Ян Твардовски

Снощи бях в Полския културен институт на представянето на книга на католическия свещеник Ян Твардовски, който е поляк и сега за пръв път се появява така мащабно в България.

Повече официална информация за събитието можете да намерите на адрес http://sursumcorda1.blogspot.com/2007/09/blog-post_17.html

Човек невероятно скромен, цял живот живял в един манастир без светски шум, но отразил в творчеството си огромното многообразие на Божия свят. На корицата е вратата, която води към стаята, където е живял тихо и незабележимо.

А ето и малко поезия - без пунктуация, сурова и проста, но побираща цял един свят в себе си:

За вярата

Колко често трябва да губиш вярата

официалната

надутата

вирнала нос

застраховащата

проповядвана оттук дотук

за да намериш единствената

като въглища все още зелени

онази дето просто е

среща в тъмното

когато несигурността става сигурност

вярата истинска защото просто не е за вярване

(1970)

Ето и едно за любовта, защото отец Ян Твардовски пише за всичко. На страниците можете да намерите толкова различни измерения - от дълбочината на вярата до хумора на анекдотите, от размислите върху Евангелието до погледа, спрян върху малката мушица...

Ако е любов

Първо не искаха да повярват

и си казваха

че любовта им е твърде голяма

необхватна като листата -

много високо и много близко

после че това не е истина -

та нали с всичко е така

но Ти който познаваш всяка птица

и златните буки

знаеш че ако е любов тя е като вечността

без преди и след

(1978, 1980)